Искрено

Пропъждай ме, измъчвай ме, мълчи,
зачерквай нов от деветте живота...
Ранено тяло, кървави следи,
самотни дни и....стих преди Голгота...
Отблъсквай ме, преструвай се, върви
по сънни и залутани пътеки,
изпращай само студ, да ме боли,
викът ми да потъва в тъмно ехо...
Забравяй ме, отричай ме, пиши,
разкъсал себе си и мен на рими,
наказвай ме за нежността, руши,
откъсвай устните ми непростими...
Не казвай "искам те", раздиращи игли
да драскат по съня ми, топъл още...
Целувки, пръсти, огън на вълни -
остават при несбъднатите нощи...
Едва покълнала - от теб ме изтръгни,
хвърли ме в нищото от страх и болка,
а после,зъл самотнико, седни
и гледай дълго спомените-ролки...
Изтривай ме от тях, не ме жали,
привикнала на удари ще чезна...
Не слизай само при солените вълни -
че там съм аз - опасна черна бездна...

Автор:”Лисица”

Женско парти

Пристигат бавно, подранили.
Кръчмето пълнят с кикот
нервно попресилено,
парфюмите си сблъскват
и се целуват винаги въздушно.
Заглеждат сервитьора-
В гръб. В анфас.
На възраст малко по-голям
от синовете им,
извадени на снимки сред салатите.
Ракиите са малки, но са много.
Гримът е някак си по навик.
Под тъничкия пудрен слой
усмивките висят надолу.
Язвително се гледат.
Напълняла е една. И друга- също.
Мъжете в кръчмата са фон,
съсредоточен в пиене
и повод за парад до тоалетната.
Но нищо повече.
След някакво подобие на виц
разказват хиляди истории.
Но стари. Преувеличени.
За някакви пропуснати мъже,
които,паднали на колене,
предлагали им вечната любов.
И плачат. Вече искрено.
Припяват на оркестъра.
Свекървите си псуват.
Гасят си телефоните.
Танцуват с крак под масата
между торбите с ядене за вкъщи.
Потеглят зачервени, разкопчани
и пеят тихичко в такситата.
Пред входа на олющения блок
изтриват блясъка в очите.
До следващия петък. В седем.

Автор:”Лисица”

Съдба

В тежък миг
ще идвам в съня ти,
ще погаля косата,
ще помилвам лика ти,
ще те целуна в устата
и ще отлетя в тъмнината...
В тежък миг
ще идвам в съня ти,
ще погаля косата,
ще помилвам лика ти,
ще те целуна в устата
и ще отлетя в тъмнината.
Когато се събудиш -
недей да се чудиш -
гащичките долу,
а путенцето голо,
точно по средата
го галиш със ръката.
Будна ти поглеж децата,
дали изяли са храната
и гърлата им студени
не са ли вече зачервени.
След това изпери прането
и то горкото, клето,
пак на тебе чака,
тъй, както се полага.
После манджа топла ти сготви,
да се нахрани челядта
и за училище се пак готви,
онез контролни провери.
За мен не спомняй си тогаз,
кой ли, все пак, съм и аз -
една усмивка, или сълза,
слънце, или пък луна,
или сянка нечия сега,
напук на тази тъмнина!

Автор: Алеко

Споделено

Чувствал ли си се така
изoставен и обречен,
без приятелска ръка -
някак тъжен и далечен?

Може би точно сега
някой там ме възхвалява,
прави планове в света
пътя с мен да продължава.

Възможно е, но за беда
мойто его се предава,
много болка и тъга
върху мене натежават.

И може да е период
на депресия в забрава,
а може пък и епизод,
който аз си заслужавам?!

Изходът е в мене скрит –
глътка ром и вдъхновение
да отнеме от мига
натрупаното напрежение.

После със приятен звън
да ме помилва телефона
и приятели отвън
да ме поканят на купона.

За да чувствам ей така,
че съм жива, а не тлея
и кипи в мен суета
и се радвам, и живея!

Автор:”ESEN”